„ За да проследим историята на малкият барабан, ще се върнем 250 години назад, до неговите предшественици. Те били със значително по-голям размер и използвани единствено за военни цели. През XVIII век малкият барабан започнал да се използва в оперните оркестри за военните сцени в произведенията, а от средата на XIX век постепенно проправил своя път от оперната оркестрина до концертната сцена. Една от основните разлики между съвременният малък барабан и по-старите е, че днес кожата се затяга чрез метални болтове, а не с въжета.
През 1837 година Корнелиус Уорд демонстрира първи това механично подобрение върху своя инструмент. Освен това, за да се използва и не само във военна обстановка, размерът му бил намален.
Материалът на корпуса на съвременният малък барабан може да бъде метален, дървен или синтетичен. Най-често срещаните размери варират от 13 до 15 инча за диаметър и са с дълбочина между 4 и 8 инча. Кожата може да бъде изкуствена или естествена и обикновено горната (тази на която се свири) е малко по-дебела от долната (резонаторна). От долната страна на барабана са прикрепени и корди, които трептят при удар. Свири се с дървени палки, а в други случаи е възможна употребата на четки (метлички) или палки за тимпани.
Техниката за малък барабан е основополагаща за свиренето на ударни инструменти. Това е и причината младите перкусионисти да започват развитието си именно с него. За да се постигне добър контрол при свирене, особено в тиха динамика, се изискват и дълги години работа. Важно е да се усъвършенстват различни видове удари, като единични, двойни и многобройни. Нужно е да се обърне внимание и на разнообразието от определено редуване на ръцете, за постигането на музикални ефекти и нюанси. Продължителният звук на малкия барабан е известен, като “тремоло”, което се постига чрез редуване на двойни или многобройни удари. В първият случай ръцете се редуват бързо и равномерно, всяка изпълнявайки по два удара, а резултатът е чист и отворен звук. В другият вариант, ръцете отново се редуват бързо и равномерно, но изпълнявайки най-малко по три удара. Усещането е за по-плътен и непрекъснат звук, което го прави предпочитан в оркестровата музика.
Има разновидности от ефекти, които са емблематични за този инструмент. Когато кордите са пуснати, малкото барабанче има чист, висок и сух звук, а без тях звучи кухо, подобно на високо настроен том-том. Бела Барток е един от композиторите, които на места използват барабанчето, без корди. Друг често срещан ефект е “римшот”, който се изпълнява поставяйки върхът на едната палката върху кожата, а нейната долна част лежи върху обръча. Така другата палка удря върху поставената, а полученият звук наподобява “изстрел”. Пример за този ефект използван в класическо произведение е третата симфония на А. Копланд. В своята оркестрация на “Картини от една изложба”, М.Равел обозначава в нотите удари по корпуса на барабанчето, търсейки сух звук, наподобяващ дървено блокче.
За разлика от класическата музика, в така наречените Marching ensembles (най-често срещани в Америка), ролята на малкия барабан е по-различна. Можем да го възприемем, като сопрановата партия на ударните инструменти. Освен това се използва по-дълбок инструмент, кожата на който е по-силно опъната в сравнение с концертните малки барабани. Това опъване създава и по-голям отскок на палката. Определеното редуване и разпределение на ръцете наричаме рудименти. Това са различни ритмични модели с различни видове форшлази.”
Из: Encyclopedia of Percussion
Edited by John Beck
Превод: Доротея Димитрова